1.10.2006 г., 20:11

Прегрешение

1.3K 0 13

Прегрешение

 

1.

Потропване в тъмното.

Вратата разтваря дървени устни

и ме поглъща. Звън –

разпилени по пода копчета.

 

2.

Дрехите ми са мокри,

полепнали по кожата –

От дъжд ли?

От сълзи ли?

Краката ми са кървави

и с кървави стъпки съм белязала

каменния път.

Клепачите ми горчиво-солени.

Косите ми – заплетени.

Ръцете – кални.

Любовта – отчаяна.

Любими, все още ли ме искаш?

 

3.

Целувки – горещ восък по кожата.

Удави ме в огън.

Измий раните с устни.

Задуши страховете с пръсти.

Утеши ме в тялото си.

 

Грешна ли е плътта, че иска

и нея някой да я обича?

 

4.

Утрото не прощава

на телата, преплетени пред погледа му.

Изпрати ме до прага

преди да съмне.

Отивам си с молитва в очите.

Пепелта от плътта ми –

жертва пред олтара на слънцето.

 

         11.01.2006 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...