1.10.2006 г., 20:11

Прегрешение

1.3K 0 13

Прегрешение

 

1.

Потропване в тъмното.

Вратата разтваря дървени устни

и ме поглъща. Звън –

разпилени по пода копчета.

 

2.

Дрехите ми са мокри,

полепнали по кожата –

От дъжд ли?

От сълзи ли?

Краката ми са кървави

и с кървави стъпки съм белязала

каменния път.

Клепачите ми горчиво-солени.

Косите ми – заплетени.

Ръцете – кални.

Любовта – отчаяна.

Любими, все още ли ме искаш?

 

3.

Целувки – горещ восък по кожата.

Удави ме в огън.

Измий раните с устни.

Задуши страховете с пръсти.

Утеши ме в тялото си.

 

Грешна ли е плътта, че иска

и нея някой да я обича?

 

4.

Утрото не прощава

на телата, преплетени пред погледа му.

Изпрати ме до прага

преди да съмне.

Отивам си с молитва в очите.

Пепелта от плътта ми –

жертва пред олтара на слънцето.

 

         11.01.2006 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...