Прегръдка
"... Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие." - Добромир Тонев
Отгледах във ръцете си прегръдка,
достатъчно голяма за света,
и дадох му я. Беше като кръпка.
Олекна ми, а после натежа.
Осъдиха ме всички. Не разбраха,
че тя ще ги запази - като щит.
Със своята безличност оцеляха.
Тълпите ме бичуваха с камшик.
Начело със "добрите ми приятели",
измислиха неписани закони
и станах им удобна за разпятие.
С прегръдката заслужих си пирони.
Единствена ми беше, но не пасна.
Животът ми превърна се в подпора.
Умирам, за да може да порасне
предадената вяра, че сме хора.
Отгледах във ръцете си прегръдка,
достатъчно голяма за света,
и дадох му я. Беше като кръпка.
Олекна ми, а после натежа.
Осъдиха ме всички. Не разбраха,
че тя ще ги запази - като щит.
Със своята безличност оцеляха.
Тълпите ме бичуваха с камшик.
Начело със "добрите ми приятели",
измислиха неписани закони
и станах им удобна за разпятие.
С прегръдката заслужих си пирони.
Единствена ми беше, но не пасна.
Животът ми превърна се в подпора.
Умирам, за да може да порасне
предадената вяра, че сме хора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
