Sep 5, 2008, 3:12 PM

Прегръдка 

  Poetry » Phylosophy
2587 0 32
"... Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие." - Добромир Тонев




Отгледах във ръцете си прегръдка,
достатъчно голяма за света,
и дадох му я. Беше като кръпка.
Олекна ми, а после натежа.


Осъдиха ме всички. Не разбраха,
че тя ще ги запази - като щит.
Със своята безличност оцеляха.
Тълпите ме бичуваха с камшик.


Начело със "добрите ми приятели",
измислиха неписани закони
и станах им удобна за разпятие.
С прегръдката заслужих си пирони.


Единствена ми беше, но не пасна.
Животът ми превърна се в подпора.
Умирам, за да може да порасне
предадената вяра, че сме хора.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??