История бе всичко между нас,

тя нямаше ни увод, ни начало.

С докосване без думи и без глас,

разбираха се твойто с мойто тяло.

Теб, гостенино в моя женски свят,

транзитно преминаващ и за кратко,

те имах за приятел и за брат,

със тебе и горчивото бе сладко.

И всичките ми лоши мрачни дни

променяха се с твоята усмивка.

Приятел си ми бил и точно ти

за кратко ме превърна във щастливка.

Настана време да поемеш път,

единствен, начертан ти от съдбата.

Последвай разума, послушай и умът,

спомни си, аз не съм за теб жената.

Виж, правилна любов те чака, знам,

ний грешните с мечтите ще осъмваме.

За сбогом нищо няма да ти дам,

единствено прегръдка на разсъмване.