Apr 30, 2014, 8:53 PM  

Прегръдка на разсъмване

  Poetry » Love
569 0 1

История бе всичко между нас,

тя нямаше ни увод, ни начало.

С докосване без думи и без глас,

разбираха се твойто с мойто тяло.

 

Теб, гостенино в моя женски свят,

транзитно преминаващ и за кратко,

те имах за приятел и за брат,

със тебе и горчивото бе сладко.

 

И всичките ми лоши мрачни дни

променяха се с твоята усмивка.

Приятел си ми бил и точно ти

за кратко ме превърна във щастливка.

 

Настана време да поемеш път,

единствен, начертан ти от съдбата.

Последвай разума, послушай и умът,

спомни си, аз не съм за теб жената.

 

Виж, правилна любов те чака, знам,

ний грешните с мечтите ще осъмваме.

За сбогом нищо няма да ти дам,

единствено прегръдка на разсъмване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Уорендър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...