На жена ми

Понякога създавам чудеса.
Понякога съм плах и неуверен.
Понякога съм яхал и метла,
но бил съм все на принципите верен.

Принцип е на този - твоят ден,
да ти напиша стихче съкровено.
То, цялото, е само и от мен
и затова е свидно и е ценно.

Бъди това, което твоята душа,
ти казва да си! Разпилей мъглата.
Бъди ни здрава и бъди добра!
В доброто се разлиства свободата.

Нека да се стича само мед
по пътя, който още ни остава.
Бъди щастлива и бъди човек,
напук на тази шантава държава.

Синът ни е достоен вече мъж.
Ти и аз сме негова поддръжка.
Бъди честита и до мен се дръж!
Поемам те в прегръдката си мъжка!