Прегръщай ме, прегръщай ме неспирно
Прегръщай ме, прегръщай ме неспирно
сред монолитна тишина.
Аз изтрезнявам ексклузивно
в обятията нереални на съня.
И после буден съм с дежурната пижама,
застанал като редника на пост.
Но в мисълта ми ето, че сме двама,
защото си вълшебният ми гост.
Пристигнала от странната планета,
с неземноматова, най-мека светлина,
докосва феята у теб поета
и той престава вече да е сам.
И само, само за едно се моли -
душата му безкрай да любиш ти,
Неземнице, тъй земно я разголила
и проектирала я в хиляди мечти.
Защото само тебе е очаквал
след хиляди години самота,
на дъното на кладенец пресъхнал
сред черната хралупа на мига!
https://www.youtube.com/watch?v=BgeiMP9DeYo
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чувството в твоя стих е завладяващо! Поздравления!
-
Прекрасен стих със силен финал! Поздравления, Поете!
-
..и само, само за едно се моли-
душата му безкрай да любиш ти...Силно. Настръхващо. -
Това стихоторение е много хубаво. От една страна дежурната пижама (че кой няма)... Обаче кладенецът - все едно в роман на Мураками ме пренесе, а там вече можеш да очакваш всичко!
И разбира се песента носи финалната наслада.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ви за ценните коментари. Благодаря също на Бо и за коментара й към "Ако нещо зависеше от избирателите, то те нямаше да бъдат допускани до избори."
2) Благодаря за Любими на: Бо, Петя_Ап, absent (Наташа Биразова), Елка (Елка Тодорова).
Поздравявам ви с една песен: https://www.youtube.com/watch?v=IejRVJhXCtc
и нека седмицата ви е разкошна!