Прегръщай ме, прегръщай ме неспирно
Прегръщай ме, прегръщай ме неспирно
сред монолитна тишина.
Аз изтрезнявам ексклузивно
в обятията нереални на съня.
И после буден съм с дежурната пижама,
застанал като редника на пост.
Но в мисълта ми ето, че сме двама,
защото си вълшебният ми гост.
Пристигнала от странната планета,
с неземноматова, най-мека светлина,
докосва феята у теб поета
и той престава вече да е сам.
И само, само за едно се моли -
душата му безкрай да любиш ти,
Неземнице, тъй земно я разголила
и проектирала я в хиляди мечти.
Защото само тебе е очаквал
след хиляди години самота,
на дъното на кладенец пресъхнал
сред черната хралупа на мига!
https://www.youtube.com/watch?v=BgeiMP9DeYo
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
