Прегръщам и преглъщам
Преглъщам буци с аналгин,
а времето отново плаче.
Разцъфна дивия Пелин,
празно е във мен обаче.
Преглъщам липсите на дни
и все напреде ужким гледам.
Виждам във мираж звезди
вървя едва, безцелно кретам.
Насън отново те прегръщам
теб и всичко отшумяло
у дома, назад се връщам,
но там е тъмно, опустяло.
Прегръщам буци от хинин.
Преглъщам ги. Не зная как
станах топка пластилин
и себе си преглътнах чак...
Е.И.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
, след този пир, остава чиста радост! Благодаря ти Прес!
