10.03.2017 г., 22:50 ч.

Прегръщам и преглъщам 

  Поезия » Друга
888 7 7

Преглъщам буци с аналгин,
а времето отново плаче.
Разцъфна дивия Пелин,
празно е във мен обаче.

 

Преглъщам липсите на дни
и все напреде ужким гледам.
Виждам във мираж звезди
вървя едва, безцелно кретам.

 

Насън отново те прегръщам
теб и всичко отшумяло
у дома, назад се връщам,
но там е тъмно, опустяло.

 

Прегръщам буци от хинин.
Преглъщам ги. Не зная как
станах топка пластилин
и себе си преглътнах чак...
Е.И.

© Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Леко само с чашата... От виното боли глава!
  • Та аз вече празнувам , след този пир, остава чиста радост! Благодаря ти Прес!
  • Благодаря, че бяхте тук!
  • Прозира тъга и отчаяние, добре предадени и ми хареса.
  • Всичко преминава, Ели. Сезоните се сменят - кръговрат. А реката на живота все си тече, само дето скоростта с която го прави, е различна, както и нейната пълноводност.. Но тече, тече и преминава...
  • Елена, много ми хареса! Какво ли не преглъща човек, но да преглътнеш себе си - това не е никак лесно. Поздравления!
  • Отлично написан и изживян поетичен текст. Личи си от пръв прочит. Поздравления!
Предложения
: ??:??