Прегърни ме, зора
Прегърни ме, зора
Прегърни ме, зора, прегърни ме!
Днес най-после отново те срещам.
Босоноги – сред зими горещи –
омагьосва ни порив взаимен.
Целуни ме, зора, целуни ме!
Но в душата недей ми поглежда.
Възродена любов пренарежда
най-бездънното черно горнило.
Озари ме, зора, озари ме!
От нощта с луннозвездна одежда
ще откраднем по стръкче надежда
с дръзновени искрици незрими.
Дълго бродехме в сънни пътеки
със очи, ужасяващо слепи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
