Sep 4, 2012, 4:19 PM  

Прегърни ме, зора

  Poetry » Love
1.1K 0 5

Прегърни ме, зора

 

Прегърни ме, зора, прегърни ме!  

Днес най-после отново те срещам.

Босоноги – сред зими горещи –

омагьосва ни порив взаимен.

 

Целуни ме, зора, целуни ме!

Но в душата недей ми поглежда.

Възродена любов пренарежда

най-бездънното черно горнило.

 

Озари ме, зора, озари ме!

От нощта с луннозвездна одежда

ще откраднем по стръкче надежда

с дръзновени искрици незрими.

 

Дълго бродехме в сънни пътеки

със очи, ужасяващо слепи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....