Прегърни ме, зора
Прегърни ме, зора, прегърни ме!
Днес най-после отново те срещам.
Босоноги – сред зими горещи –
омагьосва ни порив взаимен.
Целуни ме, зора, целуни ме!
Но в душата недей ми поглежда.
Възродена любов пренарежда
най-бездънното черно горнило.
Озари ме, зора, озари ме!
От нощта с луннозвездна одежда
ще откраднем по стръкче надежда
с дръзновени искрици незрими.
Дълго бродехме в сънни пътеки
със очи, ужасяващо слепи.
© Плами All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
