21.03.2015 г., 8:55

Преход

408 0 1

Прохождаме, прехождаме.
Предаваме, продаваме.
Съдираме си кожите,
но вечно се надяваме.


Ръцете си не виждаме,
а гледаме зад хребета.
Очакваме на свиждане
патоци или лебеди.


Но бурените никнат,
земята каменее.
С трудности се свиква.
Дано да оцелеем.


Дърпат ни конците,
мислим, че танцуваме.
Пустинята в очите
не ражда съществуване.


В тунел сме се залутали
прегърнати от мрака.
За светлина сме чували,
прегазени от влака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Май трябва да ни се подсказва накъде да вървим, че то, все не уцелваме пътя....

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...