Преход
Прохождаме, прехождаме.
Предаваме, продаваме.
Съдираме си кожите,
но вечно се надяваме.
Ръцете си не виждаме,
а гледаме зад хребета.
Очакваме на свиждане
патоци или лебеди.
Но бурените никнат,
земята каменее.
С трудности се свиква.
Дано да оцелеем.
Дърпат ни конците,
мислим, че танцуваме.
Пустинята в очите
не ражда съществуване.
В тунел сме се залутали
прегърнати от мрака.
За светлина сме чували,
прегазени от влака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени