Преход

Poetry

407 0 1

Прохождаме, прехождаме.
Предаваме, продаваме.
Съдираме си кожите,
но вечно се надяваме.

Ръцете си не виждаме,
а гледаме зад хребета.
Очакваме на свиждане
патоци или лебеди.

Но бурените никнат,
земята каменее.
С трудности се свиква.
Дано да оцелеем.

Дърпат ни конците,
мислим, че танцуваме.
Пустинята в очите
не ражда съществуване.

В тунел сме се залутали
прегърнати от мрака.
За светлина сме чували,
прегазени от влака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona (Кети Рашева)

Май трябва да ни се подсказва накъде да вървим, че то, все не уцелваме пътя....

2015-03-21T18:10:46+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0