2.09.2005 г., 20:49

Преход(ност)

1.3K 0 2

                   ПРЕХОД(НОСТ)

 

Изтече август като мимолетна рима.

Септември кротко продължава кръговрата.

Преваля вече лятото. Неотвратимо

преваля също моето житейско лято.

 

След непразнуваната и невзрачна пролет

настъпи лятото – дъждовно, хладно, бледо.

Отделни топли дни с ефирни ореоли

за кратко сгряваха линеещото кредо.

 

Такъв бе досега, навярно тъй ще свърши

сезонът-връх, неизкачен от мен останал.

А после – тиха строга есен ще избърше

от паметта звъна на летните камбани.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...