ПРЕХОД(НОСТ)
Изтече август като мимолетна рима.
Септември кротко продължава кръговрата.
Преваля вече лятото. Неотвратимо
преваля също моето житейско лято.
След непразнуваната и невзрачна пролет
настъпи лятото – дъждовно, хладно, бледо.
Отделни топли дни с ефирни ореоли
за кратко сгряваха линеещото кредо.
Такъв бе досега, навярно тъй ще свърши
сезонът-връх, неизкачен от мен останал.
А после – тиха строга есен ще избърше ...