2.02.2010 г., 10:36

Преживяно

1.1K 0 1

 Разни чувства, разни идеали...

 Страхове и мисли -

 някои нови, други стари...

 Карат ни да обичаме и да се вричаме,

 в измислена нереалност въвличат ни...

 Струва ни се фатално,

 хубаво, лошo, скандално...

 Оставаме сами със себе си

 и всичко може да ни вбеси.

 Плачем, дерзаем, нехаем...

 за изтървани моменти...

 Забравяме и загубваме Аз-ът си

 от всички безмислени предразсъдъци!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми! Добре описва в какво попадаме понякога.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...