2 февр. 2010 г., 10:36

Преживяно

1.1K 0 1

 Разни чувства, разни идеали...

 Страхове и мисли -

 някои нови, други стари...

 Карат ни да обичаме и да се вричаме,

 в измислена нереалност въвличат ни...

 Струва ни се фатално,

 хубаво, лошo, скандално...

 Оставаме сами със себе си

 и всичко може да ни вбеси.

 Плачем, дерзаем, нехаем...

 за изтървани моменти...

 Забравяме и загубваме Аз-ът си

 от всички безмислени предразсъдъци!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми! Добре описва в какво попадаме понякога.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...