25.05.2007 г., 7:28

Прекланям се

1.5K 0 6

Прекланям се пред твоята душа,

изплетена от толкоз болка,

в която ти с детска доброта

си вплел в едно любов и красота.


Прекланям се пред твоята романтика,

извикана от невинната смиреност,

родена от спонтанната чувственост

на твоята пленяваща необикновеност.


Прекланям се пред твоето желание

да разменяш светлина срещу страдание,

да обичаш без условия и без прегради,

да искаш обич от душата ми, а не земните наслади.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нати Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...