Прекланям се пред твоята душа,
изплетена от толкоз болка,
в която ти с детска доброта
си вплел в едно любов и красота.
Прекланям се пред твоята романтика,
извикана от невинната смиреност,
родена от спонтанната чувственост
на твоята пленяваща необикновеност.
Прекланям се пред твоето желание
да разменяш светлина срещу страдание,
да обичаш без условия и без прегради,
да искаш обич от душата ми, а не земните наслади.
© Нати All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
