Прекланям се пред твоята душа,
изплетена от толкоз болка,
в която ти с детска доброта
си вплел в едно любов и красота.
Прекланям се пред твоята романтика,
извикана от невинната смиреност,
родена от спонтанната чувственост
на твоята пленяваща необикновеност.
Прекланям се пред твоето желание
да разменяш светлина срещу страдание,
да обичаш без условия и без прегради,
да искаш обич от душата ми, а не земните наслади.
© Нати All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
