Прекланям се пред твоята душа,
изплетена от толкоз болка,
в която ти с детска доброта
си вплел в едно любов и красота.
Прекланям се пред твоята романтика,
извикана от невинната смиреност,
родена от спонтанната чувственост
на твоята пленяваща необикновеност.
Прекланям се пред твоето желание
да разменяш светлина срещу страдание,
да обичаш без условия и без прегради,
да искаш обич от душата ми, а не земните наслади.
© Нати All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
