25 may 2007, 7:28

Прекланям се

  Poesía
1.6K 0 6

Прекланям се пред твоята душа,

изплетена от толкоз болка,

в която ти с детска доброта

си вплел в едно любов и красота.


Прекланям се пред твоята романтика,

извикана от невинната смиреност,

родена от спонтанната чувственост

на твоята пленяваща необикновеност.


Прекланям се пред твоето желание

да разменяш светлина срещу страдание,

да обичаш без условия и без прегради,

да искаш обич от душата ми, а не земните наслади.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нати Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...