Прекопирах в душата си слънцето
Звънко синьо накапах в очите си,
прекопирах в душата си слънцето -
да изгрея, напук на сълзите
и на всяко фалшиво завръщане.
Бели гълъби кацат в ръцете ми,
носят вест, прегоряла от жажда -
пролетта е изтекла в нозете,
но пред изгрева лято се ражда...
прекопирах в душата си слънцето -
да изгрея, напук на сълзите
и на всяко фалшиво завръщане.
Бели гълъби кацат в ръцете ми,
носят вест, прегоряла от жажда -
пролетта е изтекла в нозете,
но пред изгрева лято се ражда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
