Jun 14, 2007, 11:29 AM

Прекопирах в душата си слънцето

Poetry

916 0 19

Звънко синьо накапах в очите си,
прекопирах в душата си слънцето -
да изгрея, напук на сълзите
и на всяко фалшиво завръщане.

Бели гълъби кацат в ръцете ми,
носят вест, прегоряла от жажда -
пролетта е изтекла в нозете,
но пред изгрева лято се ражда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

didislava (Дидислава)

Много, много хубаво!

2007-06-27T09:59:04+03:00
Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)

Хубави и точни стихове! Поздравления!

2007-06-21T15:25:48+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Ти си прекрасна като Йовковата Албена само, че в словото...Ще си винаги нашата Албиция- Феерична, усмихната и топла...

2007-06-17T15:44:28+03:00
ria (Гергана Иванова)

Всички видяха оптимизма, а мене по- ме заболя от всяко фалшиво завръщане... Какво ли ти коства след цялата болка да дойдеш на земята и да отвориш очи за красотата?

2007-06-15T11:11:03+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Дани, написала си прекрасен стих!
Прегръдка, мила!

2007-06-15T09:49:32+03:00