Поредна раздяла с прегръдка,
навяваща тих мрак и тъга.
Нова среща с ужасната мъка
и някак непреодолима самота.
А болката има си име, божествена
външност и прекрасно-нежна душа.
С аромат на парфюм, но така забранена,
тя завинаги ще бъде спомен и мечта.
Тя има вкус на трета поредна цигара
и порой от милиони солени сълзи.
Тя е любов несподелена, но стара,
тя бе винаги там, времето не я заличи.
© Кос Всички права запазени