21.12.2007 г., 6:54

Прекършени криле

1.2K 0 6
Измамена съм. Не ми остана нищо друго.
Освен една мъка.
И един спомен.
Словата ти бяха красиви...
Безпощадно чудо.

Като малка птичка с прекършени криле.
Да... и аз се превърнах в такава птичка.
Само че с простреляно сърце.
Позволи ми да полетя към теб,
               а когато кацнах, прониза сърцето ми...
       Сега ти си закотвен вътре в него,
                   но по по-различен начин...

                          Живееш в него като спомен.
                          Спомен за измамата.

Измамена съм. Не ми остана нищо друго.
Освен една мъка.
И един спомен.
Словата ти бяха красиви...
Безпощадно чудо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като малка птичка с прекършени криле.
    Да... и аз се превърнах в такава птичка.
    Само че с простреляно сърце.
    Позволи ми да полетя към теб,
    а когато кацнах, прониза сърцето ми...
    Сега ти си закотвен вътре в него,
    но по по-различен начин...
    Прекрасно!!!Поздрави
  • Благодаря ви много за милите думи!!!
  • много болка...пак ще полетиш...на нови чудни крила...
    Повярвай! с много обич за теб.
  • Ще зарастнат крилата и отново ще полетиш!
    Вярвай мило момиче!
  • Хубава идея:>>>

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...