13.05.2020 г., 23:40

Прекършено

773 9 15

Прекършиха се плахите лъчи,

потърсили подслона на душата ми.

Прекършен, днес объркано мълчи

мигът поискал сбъдване в

сърцата ни.

 

Поиска да запее песен в мен - 

прелюдия за край на самотата -

но в есенна сълза от този ден

прекърши се и сля се със тъгата.

 

Прекършиха се всичките искри -

проблеснали в очите ни елмази.

Прекършен миг уплашено се скри

пропукал със страха си

празна ваза.

 

Остана само онзи шепот тих,

побрал в една усмивка радостта ни.

Прекърши се най-крехкият и лик.

Обречен листопад е днес

страстта ми.

 

По-истински не ще целувам аз

и няма как по-влюбена да стана.

В небесния свещен олтар над нас

дано запее обич с глас камбанен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...