13.05.2020 г., 23:40

Прекършено

770 9 15

Прекършиха се плахите лъчи,

потърсили подслона на душата ми.

Прекършен, днес объркано мълчи

мигът поискал сбъдване в

сърцата ни.

 

Поиска да запее песен в мен - 

прелюдия за край на самотата -

но в есенна сълза от този ден

прекърши се и сля се със тъгата.

 

Прекършиха се всичките искри -

проблеснали в очите ни елмази.

Прекършен миг уплашено се скри

пропукал със страха си

празна ваза.

 

Остана само онзи шепот тих,

побрал в една усмивка радостта ни.

Прекърши се най-крехкият и лик.

Обречен листопад е днес

страстта ми.

 

По-истински не ще целувам аз

и няма как по-влюбена да стана.

В небесния свещен олтар над нас

дано запее обич с глас камбанен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...