13 мая 2020 г., 23:40

Прекършено

777 9 15

Прекършиха се плахите лъчи,

потърсили подслона на душата ми.

Прекършен, днес объркано мълчи

мигът поискал сбъдване в

сърцата ни.

 

Поиска да запее песен в мен - 

прелюдия за край на самотата -

но в есенна сълза от този ден

прекърши се и сля се със тъгата.

 

Прекършиха се всичките искри -

проблеснали в очите ни елмази.

Прекършен миг уплашено се скри

пропукал със страха си

празна ваза.

 

Остана само онзи шепот тих,

побрал в една усмивка радостта ни.

Прекърши се най-крехкият и лик.

Обречен листопад е днес

страстта ми.

 

По-истински не ще целувам аз

и няма как по-влюбена да стана.

В небесния свещен олтар над нас

дано запее обич с глас камбанен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...