Прекършено
Прекършиха се плахите лъчи,
потърсили подслона на душата ми.
Прекършен, днес объркано мълчи
мигът поискал сбъдване в
сърцата ни.
Поиска да запее песен в мен -
прелюдия за край на самотата -
но в есенна сълза от този ден
прекърши се и сля се със тъгата.
Прекършиха се всичките искри -
проблеснали в очите ни елмази.
Прекършен миг уплашено се скри
пропукал със страха си
празна ваза.
Остана само онзи шепот тих,
побрал в една усмивка радостта ни.
Прекърши се най-крехкият и лик.
Обречен листопад е днес
страстта ми.
По-истински не ще целувам аз
и няма как по-влюбена да стана.
В небесния свещен олтар над нас
дано запее обич с глас камбанен.
© Цветето Б. All rights reserved.
