Прелетно лято
ПРЕЛЕТНО ЛЯТО
Пак ли бързаш, лято тънкостенно?
Тъжна се раздипля есента...
Дните ми напредват неотменно –
тръгнаха си толкова лета.
Мисля, че е време да поискам
ден за себе си – да имам цял.
Вечер пиша. Пътища измислям.
Куфарът с мечти е натежал.
Днес потеглям. Чакай ме на Тасос –
бряг сред изумрудена вода.
Там за теб в седефиния пясък
мидени слънца ще наредя.
После ще те гоня през морето.
С ферибот в Италия ще спра.
Знам, че в аромата на кафето
твоя мирис пак ще доловя.
Искам да ме чакаш в Барселона.
Кой не е мечтал за този град?
После в Гибралтар ще те догоня,
с дъх на Атлантѝк и благодат.
И накрая ще те досънувам
в Африка сред топлия безкрай.
Спирам в Казабланка – да зимувам
с фреш от нар и марокански чай.
Ще се върна, лято тънкостенно,
щом на Варна стоплиш пак брега.
Дните ми прелитат неотменно.
Колкото са – нека са в лета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Всички права запазени
