Пак ли бързаш, лято тънкостенно?
Тъжна се раздипля есента...
Дните ми напредват неотменно –
тръгнаха си толкова лета.
Мисля, че е време да поискам
ден за себе си – да имам цял.
Вечер пиша. Пътища измислям.
Куфарът с мечти е натежал.
Днес потеглям. Чакай ме на Тасос –
бряг сред изумрудена вода.
Там за теб в седефиния пясък
мидени слънца ще наредя. ...