Отърсва се нощта от черни мисли –
на дръзка опашка завързва коси,
небрежно чадъра в чанта прибира,
на рамо я мята, на „ти“ със звезди.
Грациозно стъпва, предлунно върви.
Омайващ флирт… и пристава на деня!
В скута му се кротва, до вечер мълчи…
© Росица Танчева Всички права запазени