11.09.2011 г., 11:46

Премеждие

796 0 7

Накани се Бай Вътьо

днес гъби да бере

и бодро се запъти

към близкото дере.

 

Щом първата откъсна

и се наведе пак,

едно теле го блъсна

във шипков гъсталак.

 

Бай Вътьо се затресе,

реши да сложи ред

и смело се понесе

със „мамата” напред.

 

Бащата на телето

обиди се до смърт,

препусна през полето

и вече няма път.

 

Напред, назад, надясно,

наляво – накъде?

Бикът препуска бясно,

налита да боде.

 

Злощастният поборник

във чудо се видя.

Обувки, дънки, потник

са цели вир-вода.

 

А май и още нещо –

дори бикът се спря.

Защо така се блещи,

бай Вътьо не разбра.

 

Разбра, едва когато

по пътя за у тях

премина махалата

сред взрив от бурен смях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...