Накани се Бай Вътьо
днес гъби да бере
и бодро се запъти
към близкото дере.
Щом първата откъсна
и се наведе пак,
едно теле го блъсна
във шипков гъсталак.
Бай Вътьо се затресе,
реши да сложи ред
и смело се понесе
със „мамата” напред.
Бащата на телето
обиди се до смърт,
препусна през полето
и вече няма път.
Напред, назад, надясно,
наляво – накъде?
Бикът препуска бясно,
налита да боде.
Злощастният поборник
във чудо се видя.
Обувки, дънки, потник
са цели вир-вода.
А май и още нещо –
дори бикът се спря.
Защо така се блещи,
бай Вътьо не разбра.
Разбра, едва когато
по пътя за у тях
премина махалата
сред взрив от бурен смях.
© Валерия Тодорова All rights reserved.
Мерси, Вале!