11 сент. 2011 г., 11:46

Премеждие

805 0 7

Накани се Бай Вътьо

днес гъби да бере

и бодро се запъти

към близкото дере.

 

Щом първата откъсна

и се наведе пак,

едно теле го блъсна

във шипков гъсталак.

 

Бай Вътьо се затресе,

реши да сложи ред

и смело се понесе

със „мамата” напред.

 

Бащата на телето

обиди се до смърт,

препусна през полето

и вече няма път.

 

Напред, назад, надясно,

наляво – накъде?

Бикът препуска бясно,

налита да боде.

 

Злощастният поборник

във чудо се видя.

Обувки, дънки, потник

са цели вир-вода.

 

А май и още нещо –

дори бикът се спря.

Защо така се блещи,

бай Вътьо не разбра.

 

Разбра, едва когато

по пътя за у тях

премина махалата

сред взрив от бурен смях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...