Преминах
717
0
0
Празни стаи колко смених,
Не знам.
Колко улици празни преминах,
Не ги броях.
Колко градове обиколих,
Не намерих смисъл в тях.
Надежда в сърцето ми няма,
Нито за теб,
нито за мен,
Колко мъка усещам
Дори сърцето стана лед,
Сега скитам аз по улици,
В главата ми
Мисли самотни,
Как само с поглед
Отне влюбеното ми сърце.
Помня онази улица,
Преди беше красива,
Сега потънала дълбоко,
Без контрасти,
Станала сива.
Ех, красиво беше с теб,
Сега някак празно
Всичко като мъгла остава
Дори широката улица,
Сега се чувства тясна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Едмона Нейчева Всички права запазени
