Преминах

Празни стаи колко смених,
Не знам.
Колко улици празни преминах,
Не ги броях.
Колко градове обиколих,
Не намерих смисъл в тях.

Надежда в сърцето ми няма,
Нито за теб,
нито за мен,
Колко мъка усещам
Дори сърцето стана лед,

Сега скитам аз по улици,
В главата ми
Мисли самотни,
Как само с поглед
Отне влюбеното ми сърце.

Помня онази улица,
Преди беше красива,
Сега потънала дълбоко,
Без контрасти,
Станала сива.

Ех, красиво беше с теб,
Сега някак празно
Всичко като мъгла остава
Дори широката улица,
Сега се чувства тясна.