1.02.2022 г., 11:41 ч.

Преминаване 

  Поезия
364 3 8

Преминавам, точно като сняг,
който бавно стича се в земята
и се връща в облаците пак,
за да се прелее в кръговрата. 

 

Преминавам, бързо като смях,
отразяващ изгреви червени,
докато посипе звезден прах
трелите на птици уморени. 

 

Преминавам, леко като сън,
в който сто послания са скрити,
но когато утрото навън
сипне се, изчезва от очите. 

 

Преминавам, тихо като дъх
от крила на цветна пеперуда,
мамена от онзи вечен връх,
в който вярва, както старец в чудо. 

 

Преминавам, сякаш съм вълнà,
сливаща се с ласкавото синьо
или просто в Нищото стоя,
докато светът край мен премине.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • П р о й т и...- это здОрово!
  • Много хубаво!
    "като старец, който вярва в чудо" - странно сравнение
  • Преминаваме всички...Един по един.
    (По делата ни ще ни познаят)
    И по оставените думи - следи
    там където начало е краят...

    Благодаря за поезията.
  • Познато...
  • Много е красив този полет през живота. В този полет има всичко.
  • Много хубаво.
  • Хубаво е, както през времето минаваме, леки като перце на птица, така и животът край нас минава, без да се усетим, но когато се осъзнаем, че веднъж го живеем, се забързваме, да наваксаме, но нищо не се получава! Поздравявам те!
  • "...то времето е в нас, а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме." Васил Левски
Предложения
: ??:??