Преминаване на Лета
ПРЕМИНАВАНЕ НА ЛЕТА
Преведи ме до другия бряг.
Той изглежда красив отдалече.
Свита нямам, победният стяг,
като дрипа в нозете се свлече.
Леден вихър в косите скрипти
и в кошмар ме върти – несънуван.
Любовта е живот, ала ти
подозираш ли, че съществува?
Настървени дъждовни молци
са прояли на дреб синевата.
По̀ е страшно да ти загорчи,
да остана за теб непозната.
Аз в света, дето властват лъжи,
уморих се да сея надежда.
Не поглеждай назад, не тъжи,
нито гарван в душата отглеждай.
От водите така не отпих.
Ти не казвай – но искам да помня
всеки ред от прощалния стих,
който писа за мене бездомник.
Щом си тръгна, вечерният здрач
калайдиса до сиво простора.
Аз отдавна обръгнах на плач
и е късно да си поговорим.
Някой ден може би светлина
ще проникне в недрата несрети.
Осъзнаеш ли колко си сам –
припомни си как минахме Лета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
