Преминаваш
посветено на ТЕБ, който четеш (:
Преминаваш призрачно през моите дни.
Преминаваш невидимо, но оставяш следи.
Преминаваш усмихнат през милиони сълзи,
а след себе си оставяш разплакани момичешки очи.
Но аз не те виня – всеки своя огън има,
докато изгориш, не искам да те спирам.
А щом угасне твоят огън и пепелта изстине,
аз пак ще го разпаля, на устни с твойто име.
За да гори със пламък жарък, ала нежен
и да се роди една надежда.
Преминаваш и тръгваш, но сърцето шепти -
и дали най-после любовта ще се роди?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
