Болеше тишината

oт безветрие, празно от отговори...

Бях изтъкана цялата от спомени.

А настоящето сънувах само,

за бъдеще не смеех и да мисля -

разкъсвано от хиляди въпроси

и тишина, изтръпнала от премълчани истини...

Какво спечелих и какво загубих?

Загубих болката от твойто липсване,

запълних празното във пъзела

и станах цяла.

Спечелих себе си

и втори шанс да бъда.

Заслужена награда за преболялото мълчание.

Излъгах. За да ме има.

(лъжа ли е лъжата, ако нямаш право на истини)

Не съм поискала да те ранявам,

а само да лекувам себе си...

Прости ми, че поисках да те няма

(в мен, във сънищата, в утрето...)

Прощавам ти -

премълчана, истината

всъщност си е лицемерие!