Премълчано
Болеше тишината
oт безветрие, празно от отговори...
Бях изтъкана цялата от спомени.
А настоящето сънувах само,
за бъдеще не смеех и да мисля -
разкъсвано от хиляди въпроси
и тишина, изтръпнала от премълчани истини...
Какво спечелих и какво загубих?
Загубих болката от твойто липсване,
запълних празното във пъзела
и станах цяла.
Спечелих себе си
и втори шанс да бъда.
Заслужена награда за преболялото мълчание.
Излъгах. За да ме има.
(лъжа ли е лъжата, ако нямаш право на истини)
Не съм поискала да те ранявам,
а само да лекувам себе си...
Прости ми, че поисках да те няма
(в мен, във сънищата, в утрето...)
Прощавам ти -
премълчана, истината
всъщност си е лицемерие!
© Вени Николова All rights reserved.
