2.08.2008 г., 10:00

Премълчано...

681 0 23
Звезда, ти тази нощ ли полудя?
И колко, и как... простора син заля...
Небрежно вихриш се във своя валс...
И колко, и как... в повтарящ се каданс...
Звезда си... без премрежени очи.
И колко, и как... обсебваш до зори!
В низ пролетно-летен, есенно-зимен...
И колко, и как... си тъй непростима...
... Звезда... дошла си във неведом час...
А колко, и как те виках все на глас,
с дъх премълчаван тайно във нощта!
Звезда...
В "утре" неосъществено си била...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятна емоция и много въпроси. Хубаво чувство остави в мен Мариол. Браво ти!
  • Хубав стих, Мариола!
  • Стихото е много яко. А сега на въпроса на "alex_ucho (Алекс учо)":
    КАДАНС Е:
    термин в киното и телевизията, обозначаващ забавено или ускорено темпо на оборотите на киноснимачната камера спрямо нормалната скорост — една двайсет и пета част от секундата за телевизията и една двайсет и четвърта от секундата за киното. За да се получи на екрана забавено движение, то трябва да бъде заснето с по-голяма скорост от една двайсет и пета от секундата и обратно.

    НАГЛЕДЕН ПРИМЕР:
    http://www.clip4e.com/play_krasivi_momenti_na_zabaven_kadans.htm
  • хубав стих!
    Поздрав!
  • Все се лутаме...утрото ли е по мъдро или нощите...Премълчавания...
    С обич!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...