2 ago 2008, 10:00

Премълчано...

687 0 23
Звезда, ти тази нощ ли полудя?
И колко, и как... простора син заля...
Небрежно вихриш се във своя валс...
И колко, и как... в повтарящ се каданс...
Звезда си... без премрежени очи.
И колко, и как... обсебваш до зори!
В низ пролетно-летен, есенно-зимен...
И колко, и как... си тъй непростима...
... Звезда... дошла си във неведом час...
А колко, и как те виках все на глас,
с дъх премълчаван тайно във нощта!
Звезда...
В "утре" неосъществено си била...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приятна емоция и много въпроси. Хубаво чувство остави в мен Мариол. Браво ти!
  • Хубав стих, Мариола!
  • Стихото е много яко. А сега на въпроса на "alex_ucho (Алекс учо)":
    КАДАНС Е:
    термин в киното и телевизията, обозначаващ забавено или ускорено темпо на оборотите на киноснимачната камера спрямо нормалната скорост — една двайсет и пета част от секундата за телевизията и една двайсет и четвърта от секундата за киното. За да се получи на екрана забавено движение, то трябва да бъде заснето с по-голяма скорост от една двайсет и пета от секундата и обратно.

    НАГЛЕДЕН ПРИМЕР:
    http://www.clip4e.com/play_krasivi_momenti_na_zabaven_kadans.htm
  • хубав стих!
    Поздрав!
  • Все се лутаме...утрото ли е по мъдро или нощите...Премълчавания...
    С обич!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...