14.08.2022 г., 8:41

Премълчано

1.1K 2 1

Като с клин забит в сърцето,
аз кървя ли кървя!
Като с шамар там на лицето,
аз хриптя ли хриптя!

 

Като огън под бяло ходило, 
аз цвърча ли цвърча!
Като вулкан под всичко живо,
аз буча ли буча!

 

Надигам се. Ще изригна!
Безпаметно ще помета 
чука що клин ми забива. 
Ще се влея с волни морета! 

 

Водопад от страстна вода
ще обладае и пречисти
всяка болка,  сълза от злина
и ще засияят светлини! 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

22 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...