14.08.2022 г., 8:41

Премълчано

1.1K 2 1

Като с клин забит в сърцето,
аз кървя ли кървя!
Като с шамар там на лицето,
аз хриптя ли хриптя!

 

Като огън под бяло ходило, 
аз цвърча ли цвърча!
Като вулкан под всичко живо,
аз буча ли буча!

 

Надигам се. Ще изригна!
Безпаметно ще помета 
чука що клин ми забива. 
Ще се влея с волни морета! 

 

Водопад от страстна вода
ще обладае и пречисти
всяка болка,  сълза от злина
и ще засияят светлини! 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

22 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...