MargaritaMartinova (Margarita Martinova)
21 8
15.08.2019 г., 11:24 ч.  

Преображение 

  Поезия » Гражданска
570 5 5

ЧОВЕКЪТ С КИТАРАТА

 

Човек на релсите!

А всъщност – извън тях…            

Той „извън релсите“ отдавна е излязъл.       

Стои с лице към идващия влак.               

Молитвата си сигурно

е казал.                 

 

Китарата – потънала във прах.

Опънал нерви, вместо

струни, върху нея.            

А някъде,

в един забравен град,                       

лежат си струните и тихичко си пеят.                      

 

Човекът – нито плаче, ни тъжи.

Влакът гърми и гони

следващата гара.        

Два фара –

срещу двете му очи.                  

Срещу стоманата – безструнната китара…          

 

Оставя ни

съдбата ни сами.                      

Веднъж сгрешим ли – втори шанс не дава.        

Объркани, все по-назад вървим                    

към бездната, която

приближава.           

 

А пък човекът върху релсите – стои!       

По-лек, със всеки миг,

и по-неземен става.

Издига се

нагоре и лети.                     

Китарата в ръката му изгрява.                         

 

По-силно

и от слънцето блести,               

изпълнена с божествено сияние.                  

Отвръщат хората главите си встрани.

И няма кой ръката му

да хване…

 

Човек на релсите! Сирената пищи.

По целия свят – влаковете

спрени.

Една китара

става на трески.

Един живот - тежи на съвестта ни.

 

Маргарита Мартинова

 

 

© Margarita Martinova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??