Преображение
ЧОВЕКЪТ С КИТАРАТА
Човек на релсите!
А всъщност – извън тях…
Той „извън релсите“ отдавна е излязъл.
Стои с лице към идващия влак.
Молитвата си сигурно
е казал.
Китарата – потънала във прах.
Опънал нерви, вместо
струни, върху нея.
А някъде,
в един забравен град,
лежат си струните и тихичко си пеят.
Човекът – нито плаче, ни тъжи.
Влакът гърми и гони
следващата гара.
Два фара –
срещу двете му очи.
Срещу стоманата – безструнната китара…
Оставя ни
съдбата ни сами.
Веднъж сгрешим ли – втори шанс не дава.
Объркани, все по-назад вървим
към бездната, която
приближава.
А пък човекът върху релсите – стои!
По-лек, със всеки миг,
и по-неземен става.
Издига се
нагоре и лети.
Китарата в ръката му изгрява.
По-силно
и от слънцето блести,
изпълнена с божествено сияние.
Отвръщат хората главите си встрани.
И няма кой ръката му
да хване…
Човек на релсите! Сирената пищи.
По целия свят – влаковете
спрени.
Една китара
става на трески.
Един живот - тежи на съвестта ни.
Маргарита Мартинова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Margarita Martinova Всички права запазени
