8.08.2023 г., 12:13

Преображение

601 1 0

Природата се преобърна.
На датата си стана то.
Хладът ни лекичко прегърна
след плач на лятното листо.

 

Листото плачеше обилно.
Захълца със сподавен глас.
Изви на пресекулки дивно
като ужилен кон Пегас.

 

Събуди братята си спящи. 
Увлякоха се в танц в нощта. 
Разклатиха се всички храсти 
след огнен гръм от небеса. 

 

Пропука се небето черно. 
Изплака своите сълзи. 
Остана изворчето древно 
болката в нужда да цери.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...