Природата се преобърна.
На датата си стана то.
Хладът ни лекичко прегърна
след плач на лятното листо.
Листото плачеше обилно.
Захълца със сподавен глас.
Изви на пресекулки дивно
като ужилен кон Пегас.
Събуди братята си спящи.
Увлякоха се в танц в нощта.
Разклатиха се всички храсти
след огнен гръм от небеса.
Пропука се небето черно.
Изплака своите сълзи.
Остана изворчето древно
болката в нужда да цери.
© Кремена Арменчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
