Природата се преобърна.
На датата си стана то.
Хладът ни лекичко прегърна
след плач на лятното листо.
Листото плачеше обилно.
Захълца със сподавен глас.
Изви на пресекулки дивно
като ужилен кон Пегас.
Събуди братята си спящи.
Увлякоха се в танц в нощта.
Разклатиха се всички храсти
след огнен гръм от небеса.
Пропука се небето черно.
Изплака своите сълзи.
Остана изворчето древно
болката в нужда да цери.
© Кремена Арменчева Все права защищены