Преодолях те
Преодолях те. Навярно разбираш.
Отдавна изсъхна една детска любов.
Уморих се в погледа твоя презиращ
да търся приканване някакво, зов.
Уморих се да вярвам – и вярата свършва,
като сълза под клепачите тихо изгасва.
Уморила се всичко със теб да завършва,
наистина, боже... реших да порасна.
„Е, ти губиш!“ – повтарям клиширано,
но засядат болезнено думите в гърлото;
аз – честно – съм съвсем контролирана –
и вече за нищо съвсем не ми пука.
Изчезваш за мен. Вече нищо не значиш.
Нов жълт светофар ще свети през дните ми.
Да те забравя – колко лесна задача!
(те... от щастие напират сълзите ми)
Без теб денят ще е по-син отвсякога
(нищо че ще бъде най-вече безтебен),
на устните ъгълчето ще те сеща понякога,
но ще си изгубил силата си да бъдеш вълшебен.
А сега си отивай. Наистина – време е вече.
Аз мразя такива предълги раздели ...
Отивай нанякъде от мен много далече,
че триста „Сбогом!“ все още не са те отнели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
