Преодолях те
Преодолях те. Навярно разбираш.
Отдавна изсъхна една детска любов.
Уморих се в погледа твоя презиращ
да търся приканване някакво, зов.
Уморих се да вярвам – и вярата свършва,
като сълза под клепачите тихо изгасва.
Уморила се всичко със теб да завършва,
наистина, боже... реших да порасна.
„Е, ти губиш!“ – повтарям клиширано,
но засядат болезнено думите в гърлото;
аз – честно – съм съвсем контролирана –
и вече за нищо съвсем не ми пука.
Изчезваш за мен. Вече нищо не значиш.
Нов жълт светофар ще свети през дните ми.
Да те забравя – колко лесна задача!
(те... от щастие напират сълзите ми)
Без теб денят ще е по-син отвсякога
(нищо че ще бъде най-вече безтебен),
на устните ъгълчето ще те сеща понякога,
но ще си изгубил силата си да бъдеш вълшебен.
А сега си отивай. Наистина – време е вече.
Аз мразя такива предълги раздели ...
Отивай нанякъде от мен много далече,
че триста „Сбогом!“ все още не са те отнели.
© Ая All rights reserved.
