28.08.2018 г., 23:32 ч.
Преодоляване на страха
Да мога да си купя свобода,
пък нека е дори след сто години,
и през глава да хукна от града,
във който моят тъп живот премина.
Да спра да плащам сметките за ток,
да не вися по цял ден на опашка,
и в дланите ми моят Господ Бог
неземната си благост да ми праща.
И никога да не изпитам страх
какво ще кажат тъпите съседи.
И – да ошетам, както го живях,
живота си, преминал във безреда.
Кураж да дам – момичето у мен
да има смелостта да си отиде
от този, който ме държи във плен –
покорна, тиха, сива и невидима.
Нима страхът ни кара да грешим,
да стискаме душите си в окови?
От нас да си отиват – яко дим,
забравени – най-светлите любови?
И през страха ти – твоя мъчна кал,
завърне ли се другият при тебе,
разбираш, че до днес си оцелял,
защото бил си някому потребен.
27.08.2018 г., София
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Йотова! Не се впрягай. Бай Бостан никога не си трие глупостите, които е надраскал - пил или трезвен. В нищо не ща да ви убеждавам, защото коментарите ви по написаното от мене по-долу са напълно правилни. Но, нека този бисер написан от мен стои тук, докато имаш акаунт в откровения за да служи за пример на младото поколение, как не трябва да се пише нещо като поезия.
-
Ами Бостане, набързото си е набързо - не можа да ни убедиш, че е по-добро. Слабостите вече ги обсъдихме. Хубаво е да се надскачаш, ама просто не си пораснал.🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣
-
Йотова! Позна и не позна - тъкмо бях врътнал две-три уискита, когато попаднах случайно пак в този "сокак", но не ми отне 4-ри години за писане, а три секунди за къс старт и 5 минути за "надраскване". А, да ви е благо, това, което не ви е постно.
-
Мисля си, Краси, че просто Бостанджиев е страдал от нещо - недопиване например, та в 4 часа посреднощ да мине да напомни за себе си. Всъщност, ако проследиш коментарите, първо е минал през раздел Музика и след като е получил подобаващ отпор, е решил да се разпише и тук.
Да, наистина е "гавър" 😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂 -
Този гавър е една весела интерпретация. Тавтологичната рима "ден-ден" също високо постижение. А подобни аритмии и вариации в размера май и в предучилищна възраст не биха допуснали. Ако някой приеме това сериозно за блажна поезия (богата на реторични фигури, емоции, поетична техника) става много тъжно.
-
За римуването на непогрешим - грешим, стискаме - ръкостискане - тук, Бостанджиев, просто си надминал върхЪТ🤷♀️🤷♀️🤷♀️🤷♀️🤷♀️😁😁😁😁😁😁
-
Касиус, хем раздрънкан, хем вкиснат кавър.
Римна двойка - плащам - пращам, тук и шестокласник би се справил по-добре. За ритъма - не искам да говоря, моля те, ако за тоя "бърз" кавър ти е отнело 4 години, недей пилей безценното си време. 🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣 -
Ето един бърз кавър след 4-ри, а не след сто години и се надявам некои майстори да вдянат, защо ми е било постно.
Да можех да си купя свобода,
сега - а не след сто години...
За да не хуквам през глава
по пътища и по чужбини.
Да спра да чакам всеки ден
в България да стане чудо -
да дойде ясен, светъл ден...
Да не живееме - за лудо!
И искам тока да си плащам,
без да се чувствам угнетен,
че само пусто в празно пращам
и че живея ден - за ден...
И никога безмерен страх
да не изпитвам от неясно утре -
да не беснее важен олигарх
над бъдещето ми, ни в нощ...
ни в сутрин.
Кураж да имам - смелостта у мен
да не залязва със среброто
в косите ми, които ден след ден
се разпиляват по пътеките
на злото.
Страхът ни кара да грешим -
оковите в душите си да стискаме.
Единствено непогрешим,
животът е -
с челично ръкостискане.
Че през страхът ни гниещата кал
на целокупното миросъздание,
пресява, кой е оцелял заслужено -
не с подаяние! -
Благодаря ти, Пастирче
-
Почитания за това стихотворение, Валя!👍🌹💖
-
Благодаря, Момчиле
-
Петте петолъчици - тука не стигат... !!! Брависсимо !!!
-
Благодаря, Мария, Цонка.
-
Чета и харесвам всичко твое, това е едно от най-любимите ми.
-
Прекрасен стих, докосващо съдържание! Браво!!!
-
Благодаря, Ивон
-
Стойностна поезия!
-
Благодаря, Надя
-
Толкова красив и толкова истински стих! Браво!
-
Весело изкарване на настъпването на Новата Година, Йотова!
-
На всички отбили се - светли празници
-
Тенев! Неведоми са бостанджийските пътища. На мен ми е постно, за това се ограничавам с: "не е по моя вкус" . На теб като ти е "блажно" - удари едно похвално гастрономически подплатено слово, та и други край теб да започнат да се облизват! Аз моя вкус не искам да налагам на никого.
-
Поздрави за хубавото ти стихотворение, Валюша! Радвам ти се!
-
Сложил съм творбата в "Избор на редактора" и ако някой я намира за постна, искам да знам защо. Ако подобно мнение не бъде подплатено с аргументи, си остава евтин опит за заяждане.
-
Нека не е след сто години! Колебанията са излишни! Много истински и мъдър стих! Поздравления!
-
Бостан оня ден му видях акъла, обикновен хейтър си е, аман от такива!
дето си въобразяват, че мнението им е "истина" - сбъркани понятия, кой им се връзва точно тук на такива?
да си ходят във фейса и по другите чатове такива. -
Краси, Петре, оставете Бостан да си има мнение.
Зер коментирал ме е точно преди 7 години
Пепи, бъди -
Много е хубаво, добре, че го "изровихте"!
-
Да ме извиняват авторката и редакторът, че няма да коментирам творбата. По повод на коментара на въпросния Бостан: най-лесно е да нападаш и да нагрубяваш една жена. По-трудно е да съумееш да преглътнеш гордостта и самолюбието си и заобичаш света. Поздрави!
-
Кое му е постното? Бъди по-изчетпателен. Гологловно твърдение подмяташ. Дай аргументи в негова подкрепа.
-
Ммм да. постно.
-
Добре си дошъл, и аз благодаря
-
Стойностни стихове! Благодаря!
-
Безжичен, Бети, Доче, Недко - бъдете!
-
"Нима страхът ни кара да грешим,
да стискаме душите си в окови?"
Страхът е диригента на живота ни
обсебил мислите като змия.
От другите, от себе си, от Бога
все ни внедрява чувство за вина...
Благодаря, Валя -
Извън спора, свързан с религиозните (и не до там) "принадлежности", смятам използването на шльокавица за недопустимо!
-
Искам да кажа: Да, в стихотворението на Валентина има особени гледни точки, но точно те ми харесват. Коментарът на Недко може да е много качествен и интересен, но не го прочетох. И никога няма да прочета нещо, което е на великия български език (основа на т.н. "славянски езици" ) и което е написано на латиница... Защото знам какво велико дело за Велика България и за православното християнство са свършили небългарите (поклон!) Кирил и Методий и техните български последователи. Да живее Велика Православна Християнска България!
-
Аз също харесах стиха, но и коментара на Недко. По-точно ( за коментара) с това, че свобода не се купува и така нататък...
Само тая латиница...малко не на място... -
Благодаря ти, Мария.
-
Любовта и страхът са в основата на всичко. Дано по-често първото да е определящо в живота ни! Много ми хареса, Валя, поздрави!
-
Силве, Павлинка, Руми - благодаря!
-
Браво, Валя!
-
Почитания, Вале!
-
Късно осъзнаваме колко сме загубили само защото ни е било страх...Благодаря ви.
-
Силна поезия!... Браво, Валя!
-
Този страх-мъчна кал е чудесна метафора! Отново ни даряваш със стойностна поезия, Благодаря ти за нея!
-
Много ми хареса – чувствено, смело, дълбоко! В любими!
-
Благодаря ви, приятели, добре сте ми дошли.
-
Браво!
-
Хубаво е...
-
Ами... чудесно е (понякога точно липсата на нещо ражда шедьоври, а ти, както виждам, си сглобила поне два) ... и тези думи в края на стиха ти...
-
Дар - слово! Удоволствие е да те чета, Валя!
-
Браво!
-
Без думи!
-
Да преодоляваме
и да не забравяме
че сами си го създаваме.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Йотовава, не искам да оставаш с впечатление, че ти противостоя, но и аз ще те помоля да не търкаш творбата на Бостанджиев. Според мен двете стоят доста добре. С уважение.