6.06.2021 г., 9:41 ч.
Преоткриване
1095
0
0
Вярвах искрено, че с пролетта летя,
че възкръсва светлото в човека,
но наместо дивни, весели цветя,
грозни тръни навред разцъфтяха.
Вярвах предано на ведрия простор,
в чистото начало на звездите,
но усетих с ужас как във хор,
се опълчват те срещу тревите.
Вярвах в прераждането на света,
че е спомен мрака злобно лих,
но наместо въглен в пепелта,
само мъртва сивота открих. ...
че възкръсва светлото в човека,
но наместо дивни, весели цветя,
грозни тръни навред разцъфтяха.
Вярвах предано на ведрия простор,
в чистото начало на звездите,
но усетих с ужас как във хор,
се опълчват те срещу тревите.
Вярвах в прераждането на света,
че е спомен мрака злобно лих,
но наместо въглен в пепелта,
само мъртва сивота открих. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Кръстина Тодорова Всички права запазени
Предложения
-
-
Ще те обичам днес, и утре, и тогава, когато залезът в очите ми надникне, дори с живота си да се прощ...
-
Когато в полумрака се събличаш - припряно и с нетърпеливи пръсти, на дяволска хетера ми приличаш и и...
-
Сънувах, че небето ми се рони. И падаха, и падаха звезди. А покрай мен препускаха сезоните, прегазва...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
